Пристанище Бургас
| Пристанище Бургас | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в България Бургас | |
| Страна |  България |
| Селище | Бургас |
| Общи данни | |
| Собственик | Република България |
| Оператор | „Пристанище Бургас“ ЕАД |
| Площ | 0,30 km² |
| Закрити складове | 65 500 m² |
| Корабни места | 19 |
| Дълбочина | 12,3 m |
| Годишен трафик | |
| Товари | 3 500 000 t |
| Пристанище Бургас в Общомедия | |
Пристанище Бургас е основното пристанище в град Бургас, България.
То е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа Ten-T.[1] Разположено в едноименния Бургаски залив в най-западната част на черноморско крайбрежие в Бургас, Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 m.
Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос Емине до Резовска река и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора: пристанище Бургас, пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ порт Бургас, КРЗ порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, терминал Несебър.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Терминал „Изток“
[редактиране | редактиране на кода]В терминал „Изток“ на пристанището се обработват предимно генерални товари – метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари – въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати.
Тук са разположени общо 14 кейови места, от които товарните корабни места са 9, а останалите са за спомагателни плавателни съдове (влекачи, спасителни и др.). Общата дължина на кейовете от 1950 m. Открита складова площ на терминал „Изток“ е 50 000 m2, а закритата – 35 000 m2.[2]
Терминал „Изток 1“
[редактиране | редактиране на кода]Терминал „Изток 1“ се оперира от Пристанище Бургас ЕАД, държавно предприятие. На територията на Терминал „Бургас Изток 1“ се обработват генерални и насипни товари.[2]
Терминал „Изток 2“
[редактиране | редактиране на кода]От 2013 се управлява на концесия от „БМФ Порт Бургас“ АД, собственост на НавиБулгар.[3]
Терминал „Запад“
[редактиране | редактиране на кода]В терминал „Запад“ се обработват метали, зърно, скрап, насипни товари и други. На терминала действат контейнерен и ро–ро терминали, както и най-големият хладилен склад в България. Корабните места са общо 6 на брой с обща дължина 890 m. Открита складова площ на термина е 191 000 m2, закритата – 21 000 m2, от които 7000 m2 са хладилна складова площ.
От 2012 се управлява на концесия от „БМФ Порт Бургас“ АД, собственост на НавиБулгар.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]
| Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Констанца през 1865 г.[4] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Пристанище Бургас | Пристанище Варна | Пристанище Констанца | |||
| Брой акостирали ветроходи | 4487 | 1286 | 460 | ||
| Тонаж на ветроходите | 250 693 | 112 503 | 92 675 | ||
| Брой акостирали параходи | 63 | 239 | 157 | ||
| Тонаж на параходите | 27 401 | 108 427 | 66 319 | ||
| Общ брой акостирали кораби | 4550 | 1507 | 617 | ||
| Общ тонаж на всички акостирали кораби | 278 094 | 220 930 | 158 993 | ||
На 18 май 1903 г. е открито обновеното бургаско пристанище в присъствието на княз Фердинанд I. Още през 1899 г. е запален първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 m и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба.
През 1923 г. в Бургаското пристанище е изършен криминален обир на параход с манифактурни стоки, първо по рода си регистрирано престъпление.[5]
| Международен стокооборот през черноморските пристанища[6] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1920 | 1925 | 1930 | 1937 | |
| Пристанище Варна | Внос | 47,80% | 20,20% | 14% | 11,60% |
| Износ | 15,20% | 13,50% | 12,70% | 15,80% | |
| Пристанище Бургас | Внос | 14,20% | 21,60% | 18,60% | 24,70% |
| Износ | 42,40% | 36,10% | 34,30% | 27,40% | |
През 1941 г. са доставени първите 2 крана – 3-тонни електрически, производство на „Шкода“, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк „Росенец“, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминалът „Запад“, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.
През 2011 г. българското правителството определя параходство „Български морски флот“ (БМФ) за концесионер на пристанищния терминал за насипни товари на пристанище Бургас. Компанията ще управлява тази част на пристанището 35 г.[7] През същата година в рамките на проекта „Зона за обществен достъп“ в пристанище „Изток“, до вълнолома, са оформенени нови места за пасажерски кораби.
За 2011 г. пристанище Бургас обработва 3,5 млн. тона (спрямо 9,15 милиона тона от пристанище Варна) товари, което с 376 000 тона повече от предходната година.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бургас се бори за две агенции и едно морско предприятие, e-burgas.com, посетен на 24 май 2012
- ↑ а б Терминал „Изток“ // Пристанище Бургас ЕАД. Посетен на 1 юли 2024.
- ↑ а б За нас // „БМФ Порт Бургас“ АД. Посетен на 1 юли 2024.
- ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 107
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 37
- ↑ БМФ взема на концесия част от пристанище Бургас // www.dnevnik.bg. Посетен на 12 юни 2011.
- ↑ 3,5 млн. тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината Архив на оригинала от 2012-01-26 в Wayback Machine., посетен на 27 януари 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2016-02-07 в Wayback Machine. на пристанище Бургас
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
